7-те книги

Спомням си когато излезе първата книга за Хари
Бях на не повече от 7 години. Все още сричах, но започнах да я чета. Хари Потър и Филосовския камък ми беше първата книга, която чета през живота си. В началото на всеки би му харесало да се запознае със съдържанието на книгата, поради необичайното. Какво е необичайно? Ами това че има магия. Но не както всеки очаква, това да бъде приказка със вълшебни пръчици, феи, каляски, пантовки ;)
В книгата има тежки моменти, дори от време на време не разбирах и аз какво чета(все пак бях на 7 години, по-трудно се осмисля от Пепеляшка). След като я изчетох, тая история така ме грабна, че препрочетох книгата 4 поредни пъти.
Втората книга: Хари Потър и Стаята на тайните, чесно мен много не ми допадна. Имах чувството че доста от моментите от първата книга, бяха включени и в тази. Историята беше малко претупана, сякаш липсваха важни моменти или пък бяха много къси. Обратното на това пък, имаше на места "растягане на лукуми", тоест имаше и доста излипни неща. Но като цяло историята и идеята беше оригинална-базилиска, Арагог, спасяването на Джини.
Третата книга: Хари Потър и Затворникът от Азкабан, за мен беше най-интересна до тогава излязлата трилогия. Историята, случките се поразнообразиха. В такъв смисъл, че не се наблегна както винаги на Лорд Волдемор, а се прибавиха и нови лица към събитията. Сириус Блек, Питър Петигрю, Професор Лупин. Беше интересно й началната случка с надуването на леля Мардж. Там наистина се изкефих ;). Да не забравя и часта със зоомаговете, върколаците, тренировките на Хари за Патронума. Спомените на Потъри особено онзи писък на майка му, който непрекъснато кънтеше в главата му, много радваше. Аз лично останах много доволна от тази книга, нищо не беше спестено, нито разтъкано.