One Wish (SasuXSaku)

Глава 1:
‘Ще умра нe целуната, на 19’, си мислеше Харуно Сакура докато лежеше на мократа трева и горският навес я прикриваше,до известна степен , от проливния дъжд.Тя беше мокра до костите, от кръв и дъжд.Мисията която беше дадена на нея и още трима беше проста.

Шпионин на S-клас престъпници...ключовата дума ШПИОНИН.Събиране на информация и слагането на една от буболечките на Шино върху тях, и след това напускане.Оставяме буболечката да свърши трудната работа да стои върху лошите и да докладва на Шино.
Звучеше достатъчно просто.

Разбирасе с нейния лош късмет, нищо не стана по план.Тя беше сигурна ,че Шино беше поставил буболечка върху тях.

’И по-добре да беше!’ Беснееше вътрешната Сакура.Тя Нямаше да умре със Тотално провалена мисия.

Само през трупа и!
Тя щеше да убие Лий.Щеше да го хване за тестисите и щеше да го използва по време на тренировките си за мишена!Щеше да го дави докато е почти мъртъв,да го излекува ,а след това да повтори процеса.

Той не знаеше ли какво по дяволите значи ПОД ПРИКРИТИЕ?

КОЙ с умът си не би бил заподозрял,ако стар човек започне да прави сритващи задника нинджа движения на пиян перверзник?

КОЙ?!
‘Боготворящия Гай, зален звяр на любовта !’Тя щеше да го убие,не първо Гай, пред очите му, и ПОСЛЕ него!

Сакура затвори очите си и задейства усещанията си, правейки двете едновременно отнемаше прекалено много енергия ,от която тя имаше малко в този момент.

Те бяха в тихо селце близо до страната на мъглата, там където ги беше отвела следата. Сакура,Шино,Лий и Хината бяха не забелязани,тяхното Джуунинско облекло беше скрито под селски роби.Сакура дори си бе сложила шал за да прекрие нейната уникална,розова коса.

Тя носеше плетена кошница, минаваща покрай града със нейния „стар и грохнал баща” Рок Лий. Просто заблуждаваща хората,тя по общо мнение минаваше покрай селото, за да посети болната сестра на „баща си”,когато те най-накрая намериха следа на няколко „подозрително изглеждащи мъже” ,които сега пиеха в близкия бар.

Сакура информира Хината и Шино и изведнъж помогна на куцащия си баща да достигне желаното местонахождение.

Тя си мислеше, че Лий можеше да играе ролята си.Той куцаше и пелтечеше през цялото време от магазина като перфектен 70-годишен дядо. Дори махаше с бастуна си към младежа, който флиртуваше с красивата му дъщеря.

Няколкото мъже спряха да бъдат седем мусколести,татуирани, жестоки ,сочещи болезнени оръжия към техния човек, шумни Годзили!Сакура измърмори в комуникиращото и устройство ма Шино и Хината ,докато двамата с Лий сядаха на добра дистанция от Годзилите.

Тя поръча чай и оризови топки, просто и евтино меню, докато оглеждаше мъжът със зловещите очи. Техният водаш изглеждаше,че е човекът... със синята коса?Тя можеше само да се чуди,дали те бяха хора.

Тя отправи демоничен поглед към него.Но откакто...”Здравейте, красива госпожо!”

Някой като че ли току що хвана гърдите и за поздрав?

Веждата на Вътрешната Сакура започна да трепери.

Сакура беше толкова погълната от премахването на лидерът, че не забеляза , че някой от Лакеите на Годзила беше застанал зад нея. Той не беше толкова голям колкото водачът Годзила. Той беше мини- Годзила , но тя трябваше да го е забелязала докато се препъваше към нея!

" ААААААА!" тя скочи от мястото си като бутна стола. Да играе ролята на разярена селянка не беше толкова трудно. Сега по принцип тя щеше да е пратила човекът през отвън стената с нейната, както Наруто я наричаше, „откачена” сила.

Но тя беше под прекритие! Бързо съставяйки нейното действие Сакура проговори.
” М-Моля ви се, аз...” –заекваше тя.
„О-оставете дъщеря ми намира, гангстери!" каза Лий като размаха неговия бастун пред мини- Годзила и застана на пътя им пред ”дъщеря” си.
Навел се Лий, беше все още по-високи от мини- Годзила. Сакура опита да не се смее.

Случващото се привлече всички погледи в стаята с изключение на този на водача Годзила.

Мини- Годзила се изсмя и изпука кокалчетата на пръстите си.

„Изместете се настрана,старче," той бързо бутна Лий настрана, който се удари в масата , правейки храната да лети и масата да се разцепи.

Сакура се надигна. „Ауч!”

"Аз съм заинтересуван само от вашето малко момиче. Много ще се забавляваме,нали ?" Той погледна похотливо надолу към Сакура, облизвайки устните си.

Кой имаше смелостта да хълца,защото мини- Годзила, се нуждаеше не от чакане или молене ,но от ПЪЛНА ПРОГРАМА ПО ДЯВОЛИТЕ!

С въздишка:" Сега господине, аз не искам да причинявам проблеми, моят баща и аз ще си тръгваме." Сакура се изправи спокойно и се обърна,за да помогне на горкия Лий да стане.


Мини- Годзила сграбчи нейната гръд отново.

Сега тя започваше наистина да се дразни.

" Моля ви господине, махнете си ръцете от мен!" Нейното лице стана червено, от ярост. Другият Годзила започна да подкрепя мини- Годзила.
‘Ах ти, копеле,ще те разкъсам и ще нахраня прасетата с теб!‘ Вилнееше Вътрешната Сакура.

„Аз не мисля така!" Упорстваше той като излезна напред и постави и другата си ръка върху гърдите на Сакура. Мини- Годзила беше около 5.6 инча и беше едър, но в стравнение с крехката Сакура той беше мини-Годзила.

Веждата на Сакура трепна веднъж, два пъти,три пъти.

" Няма да ви моля отново, сър, махнете ръцете си от мен!" Тя каза едвам сдържаща се.

”Какво ще направиш, ако не ги махна,малка госпожице?”
Той стисна задника и.

И в следващия момент той проби стената и се озова на пътя.

Появиха се облаци и слънчевото небе се потъмни.

Светкавица пропука.
Заваля силен дъжд като изведро.

Шино погледна надолу към фигурата лежаща в краката му, после през дупката, в бара където Лий стоеше в блясъка на зеления си костюм до Сакура.


„О,не.” Измърмори Хината.

’О,не наистина!’ си помисли Шино,прекритието им беше разрушено.

Пот изби по челото на Сакура.

”Чудесно край с прикритието. Дали е свалил робата?” Тя погледна с раздразнение в стаята. Годзила се изправи.

" Няма да позволя Сакура-сан да бъде малтретирана! Аз Рок Лий велик Шиноби от Коноха ще защитя нейната чест!”
Потта на Сакура започна да капе.
Последва още един трясък от светкавица.

Беше ли това бойният вик на небето, който Сакура чу?

И след това настана суматоха.

‘Поне мини- Годзила нямаше да се събуди скоро, благодарение на Лий!’ помисли си Сакура.

Той беше вече пиян и явно ударът, който Лий му нанесе го е елиминирал.

Тя сигнализира нейният екип да пренесе борбата в гората ДАЛЕЧ от цивилни.

Където задниците им бяха сритвани отново и отново.

Беше минало дълго време откакто Сакура беше свалила дегизировката за да се порадва на черните и панталонки (ам не знаех просто какъв е смисъла на тъпото изречение Sakura had long since taken off her disguise to revel her signature black spandex shorts) .. И ревизия на нейната стара червена рокля. Тя беше с черна с кървавочервена обшивка, вместо червена с бяла обшивка. Косата и беше със същата дължина, а може би инч или два по-дълга.

Щастливата Сакура, беше преследвана от главния Годзила.

’Защо не последва Лий?’

И отново Лий. Последният път когато го беше видяла той се биеше срещу двама. ‘Срещу една Годзила е по-добре от колкото срещу две,нали?’

Сакура не мислеше така след два часа борба без почивка. Тя беше достигнала своят лимит, чакрата и беше изчерпена, беше окървавена и натъртена, и кой знае какво още. Накрая когато не можеше вече дори да го удари, тя избяга.

Разбира се като добрия лидер Годзила, той я преследваше.

‘Безжалостно копеле.’

Съдейки по нейното текущо състояние на разруха тя скоро щеше да лежи на земята. Нейната връзка с другите беше отдавна изгубена, нейната аптечка, която беше скрита под селската роба, странно, но все още беше там.

" Лий, ти, задник,!Ще те убия." Шепнеше тя опитвайки се да се изправи. Изглеждаше, че тя изгуби лидерът Годзила за сега. Тя подпря ръката си на голямото дърво.
„Излез да си поиграеш на малко кунойчи!Знам че си тук!”................

Не съм го превеждала аз