A New Story [Yu-Gi-Oh]

Беше хубав слънчев ден над Домино, днес Юги, Тристан, Теа и Джоуи си събираха багажа, за да заминат на Лондон, където щяха да учат в Лондонският университет един от най добрите... На Юги му беше малко мъчно, че трябваше да остави дядо си сам, но не трябваше и да забравя, че не може винаги да разчита, че може да стой в Домино да помага на дядо си с магазина за игри и да се дуелира, това не му осугурява никакво надежно бъдеще...
Бяха изминали 5 години след, като фараона ги напусна, вътрешно Юги още скърбеше за Атем, бяха толкова време заедно и споделяха едно тяло в добро и лошо и приключенията, който имаха заедно... Спомени, спомени, понякога много болезнени...
Въпреки това Юги беше пораснал доста и дори той сам не осъзнаваше колко приличаше на Атем, и то не само външно, но и вътрешно след всичко преживяно и годините заедно те успяха да съхранят по нещо от другият, което винаги да е с тях, Юги наследи куража и смелостта на фараона, а Атем добротата, която изпълваше сърцето на Юги...
С тези си качества и външната прилика трудно човек би намерил разликата между тях двамата сега, ако можеха да застанат един до друг...
Един от въпросите, който си задаваше Юги е дали Атем е добре в света на духовете, той се върна в родният си край, но дали там продължава царуването на великият фараон или не и дали пази спомени от всичко преживяно... Защо ли въобще мислеше за това надали щеше да получи някакъв отговор... Нямаше време да се лута повече пък и Теа, Tристан и Джоуи очакаха вече. Приятелите се отправиха към летището, където щяха да хванат следващият самолет за Лондон, и кой знае може би това беше началото на едно ново приключение за тях...
- Пригответе си билетите момчета... - Каза Теа
- Готово... - Отвърнаха Юги и Тристан...
- Джоуи...!!!
- Билет, билет, къде си...?!
- Джоуи.... 0.о^^ - Не ми казвай, че си си забравил билета... - Възкликна Юги.
- Добре Юг, нищичко няма да ти кажа...
- По дяволите човек, знаех, че си блондинка ама да забравиш билета, че на къде си тръгнал тогава... - Подметна Тристан...
- Тристан внимавай, какви ги говориш, ясно... - Ядоса се русокоското...
- Джоуи, кажи, че си намерил билета, иначе ще изпуснем полета... - Нервно потропваше с крак Теа...
- Не.... Забравил съм го на масата...
- По дяволите, и сега какво господинчо... - Каза Тристан.
- Тристан предупредихте... - Изрепчи се Уилър.
- И сега, какво..?!
- Ще ида до нас да го взема набързо...
- Няма да успееш. - Възкликна Теа... - Самолета излита след 20 мин.
- За това нямам време за губене... - Каза Джоуи тичайки към изхода... - Ако не се върна 5 мин преди полета се качвайте и не ме чакайте аз ще взема следващият полет...
- Ъъъъ, Добре...
По същото време и Кайба се оправяше да замине, той също беше решил да отдаде малко от времето си на учене, колкото и странно да звучеше, Кайба е доста начетен от малък, когато Гозабуро не му даваше покой и го караше да чете много книги...
Сето повери компанията в ръцете на по малкият си брат Мокуба, имаше му пълно доверие, че ще се справя докато го няма... Може би Мокуба бе от малкото хора, на които Кайба имаше доверие...
Сето се отправи към един от служебните самолети...
- Това е Мокуба... - Каза Кайба обръщайки се към момчето... - Поверявам ти Кайба Корп и се надявам да не ме разочароваш. Ако има някакви проблеми можеш да се свържеш с мен по всяко време.
- Спокойно Сето... - Наивно се усмихна момчето... - Знаеш, че можеш да разчиташ на мен за всичко...
- Добре тогава... - Усмихна се Кайба... - Разчитам на теб... - Каза той и се качи на самолета и се отправи към Лондон, по някаква тъпа случайност, съдбата пак щеше да изправи двамата дългогодишни съперници отново един срещу друг... Те не знаеха, че ще се срещнат, но скоро щяха да се изненадат...
Изминаха 15 мин.
- Къде е Джоуи, защо го няма още 5 мин и самолета излита... - Каза Теа...
ПОСЛЕДНО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗА, ЗА ПЪТНИЦИТЕ ЗА ПОЛЕТ НОМЕР 5 ЗА ЛОНДОН... КАЧВАЙТЕ СЕ!!!
- Не можем да чакаме повече...!!!
Тримата тръгнаха да се качват, но гласа на Уилър ги спря...
- ЧАКАЙТЕ МЕ ПРИЯТЕЛИ!!! - Каза Джоуи тичайки към тях... - Успях, казах ли ви, че ще успея... - Задъхваше се Уилър...
- Хайде вие четиримата ще се качвате ли или не...?! Попита една стюердесите на самолета...
- Разбира се...!!!
Юги и приятелите му успешно се качиха на самолета и отпътуваха за Лондон...
- Сбогом Домино... И здравей Лондон... - Каза Джоуи ^.^
- Пристигнахме живи и здрави... Ихаааа Лондон, малко разнообразие и далеч от Домино за малко, и най вече от хората от там... - каза Джоуи.
- Какво имаш предвид...?! - Попита Юги.
- Стига Юг, не ми казвай, че Домино не ти навява стари спомени, след всичко, което преживяхме...
- Да, нооооо....
- Да не говорим, че ми писна да зяпам нафуканата физиономия на Кайба... - Подметна русокоското... - Без Кайба без Домино, ново начало и край на лошите спомени...
- Наистина е ново начало... Но дали е за добро?! - Попита Юги...
- разбира, се че е за добро, помисли, колко приключения ни очакват сега, колко забавления и нови запознанства... - каза Теа.
- Прави сте... - Възкликна Юги. - Да вървим и да купонясваме, живота е пред нас нека забравим миналото и погледнем напред в бъдещето.
- Така ми харесваш приятел. - Усмихна се Джоуи... А сега да идем до университета, за да ни отпуснат обещаните общежития...
- Мдам, умирам си да си полегна и да си отпочина капнал съм... - Каза Тристан.
Четиримата се отправиха към Лондонският университет, а по същото време Кайба, вече беше пристигнал и се бе настанил в апартамента, който закупи за престоя си тук, нали не очакваха от него, че би се настанил в тези нищо и никакви общежития... Отново верен на принципите си и отдаден на лукс...
Кайба беше се отпуснал на леглото когато чу силен шум над него, сякаш тавана щеше да се строполи на главата му, друго си е да живееш в къща и съвсем различно в апартамент с куп досадници насреща...
- По дяволите, кой се усмелява да ме притеснява... - Ядоса се Кайба... - Време е да разберем кой е този досадник, който издава този отвратителен шум и не ме оставя намира...
Сето се качи на следващият етаж тоест 4... И почука силно с юмрук на вратата...

.......................... To Be Continued
Фика не съм го писала аз