Stick with me [DeiSaku]

Глава 1-ва : Газ до дупка (Не съм го писала аз )

Нощ беше паднала над Коноха.Вече почти всички бяха легнали в леглата си,топли и удобни.И дори не предполагаха,че двама от членовете на Акацки вървяха по пустите улици.

-Мисля,че трябва да побързаме,хмм.-каза Дейдара докато пъхаше ръката си в чантата с глина,която висеше на гърба му.-Джинчуурикито би трябвало да живее в онзи апартамент,но лампите все още са включени-той погледна към Тоби,който вървеше зад него-Как мислиш?Дали трябва да се “самопоканим”,хмм?

-Какво имаш предвид,семпай?Да взривим предната врата?Това няма ли да привлече твърде много внимание?

Дейдара удари Тоби по главата.

-Току що провали яката “аз съм ЗЪЛ”реч-изръмжа той и скръсти ръцете си.-Разбира се,че няма да влезем с моите експлозиви,хмм.Това със сигурност ще привлече твърде много внимание.Не,имах предвид да разбием ключалката и да нападнем изненадващо Джинчуурикито,хмм.Как ти звучи това?

-Тоби обича повече нещата с експлозиви-сви рамене той.

-ТОБИ!!!

Дейдара удари отново съотборника си по главата карайки го да извика от изненада.

-Това не беше много мило от ваша страна семпай.-намуси се Тоби доката се отдалечаваше на безопасно разсточние от убийствените удари на Дейдара.

Същият потрепери от гняв,след което тръгна по железните стълби,които водеха към апартамента на Джинчуурикито,а Тоби го последва спазвайки известна дистанция помежду им.

Дейдара се наведе към ключалката изучавайки я известно време,след което се изправи и срещна погледа на съотборника си.

-Може ли семпай да се справи с ключалката?-попита Тоби накланяйки леко главата си
на една страна.

-Разбира се,че мога,хмм.Тя е стара и раждясала-въздъхна Дейдара,след което наведе главата си напред и поради някаква странна причина започна да рови в косата си, очевидно търсейки нещо.След малко извади едната си ръка,в която се видя една фиба.Тоби отстъпи леко отвратен.

-Твърде къса…къде по дяволите сложих дългата…-мърмореше си Дейдара докато търсеше .След известно време намери фибата,която се вписваше в описанието за по-дълга и я пъхна в ключалката.След което внимателно я завъртя няколко пъти,за да отключи.Това му отне около две минут ,след което той отвори вратата,слагайки пръст пред устните си,за да покаже на Тоби,че трябва да пазят тишина.

Те влязоха вътре проправяйики си път към малък коридор,който пък водеше към три еднакви врати.Дейдара спря и се огледа.

“Ени,мени.мини,мо”(това е вид броеница от рода на онче бонче счупено пиронче) мислеше си той докато посочваше вратите подред.”Ако посоча теб,ти отпадаш. ”Той се ухили,когато вратата в дясно отпадна.”Остават две.”

”Ени.мени,мини,мо…”БАМ!Тоби го бутна и Дейдара залитна напред възвръщайки равновесието си точно на време,за да не падне и да издаде присъствието им..Обърна се и изгледа с убийствен поглед Тоби.

-За какво по дяволите беше това-изсъска на съотборника си,който не отговори,а само посочи пода,точно пред вратата в ляво.Дейдара проследи пръстта му и видя лъч светлина идващ изпод вратата.

“По дяволите прав е,хмм”-помисли си той,кимна към Тоби и двамата се приближиха към посоченото място.

-Добре,ето го и плана-прошепнана той-Ти отваряш вратата,аз влизам и хвърлям няколко от тихите димки.Ако имаме късмет Джинчиуурикито ще изпадне в безсъзнание,ако ли не то поне дима ще ни даде предимство,хмм.Съгласен?

Тоби кимна.

-Тогава…едно…две…три…хайде!

Тоби отвори вратата и както планираха Дейдара хвърли няколко от глинените си буболечки,които експлоадираха с меко”пуффф”,но нанесоха доста сериозни повреди на стаята.Той чу вик от изненада.Обърна се към Тоби и кимна с глава.Съотборника му улови знака и влезе,държейки кунай пред себе си,след което изчезна в дима.

Дейдара също пристъпи в стаята чудейки се дали някой е забелязал експлозията.Чу някакъви заглушени звуци идващи откъм ляво,които го накараха да повярва,че Джинчуурикито е в нея посока и е влязло в битка.Той въздъхна и тръгна натам,за да помогне на Тоби.

Скочи между двамата точно,когато Джинчуурикито щеше да удари съотборника му в лицето.Тогава почувства кракът на Тоби върху гърба си,разбра какво ще последва и за да му помогне се сви в коленете,след което съотборника му се оттласна и скочи право срещу Джинчиуурикито събаряйки го на пода.

В този момент Дейдара забеляза,че в стаята има и някой друг.Той се завъртя на място и почти избегна жестокия удар идващ към него.Но не успя напълно.Ритника се сблъска с дясната му ръка,която се счупи,и го отблъсна с такава сила,че Дейдара излетя към стената,блъскайки се тежко в нея.

Пушека беше все още гъст и той не можеше да разбере как изглежда противникаму,но все пак забеляза,че е по-нисък от него.

-Тоби-извика той,задържайки вниманието си върху врага.-Хвана ли го?

-Да!Ти добре ли си?

Дейдара си направи заключение,че съотборника му и Джинчиуурикито са в най-далечната лява част на стаята,което вероятно беше на няколко крачки от него самия.

-Тук има още някой,хмм-викна той в отговор докато започваше да оформя нов план в главата си.

-Не прави никакви неочаквани движения ще използвам глина тип Ц3.

Той бръкна с лявата си ръка в чантата си и остави устите на ръцете си бързо да изядът малко глина.Тогава врагът му скочи към него и Дейдара установи,че още един такъв удар ще реши битката и то не в негова полза.Той се наведе и ритника,който беше предазначен за лицето му пропусна целта си на сантиметри.След това смеси малко от глината,която ръцете му бяха замесили,с чакрата си.

-Започвам!Изкуството е експлозия!-извика русокосия член на Акацки и хвърли няколко глинени сфери към врага.След това побягна към мястото,където си мислеше,че е Тоби.

-Тоби!Вземи Джинчуурикито и се махай от тук,хмм!-изкрещя той и скочи към прозореца,разбивайки стъклото и падайки във въздуха.

Той се приземи и силна болка премина през дясната му ръка,което го накара да проклина тихо.Без да се двууми се огледа и видя,че Тоби се приземи на улицата до него,носейки Джинчиуурикито на гърба си.Дейдара му направи знак с ръце и погледна нагоре.

-Катсу!

Огромна експлозия раздели апартамента от останалата част на сградата и се разпръсна над голямо пространство,събуждайки по-голямата част от селото.Двамата членове на Акацки започнаха да бягат търсейки изход от Коноха.

-Извинявай за експлозията,хмм-извика той към Тоби,който беше на няколко крачки зад него.-нямах достатъчно време,за да я направя по-тиха.

За негова изненада Тоби само сви рамене без да отговори и Дейадара му хвърли объркан поглед.

-Какво има Тоби?-попита го той избягвайки някакъв кунай хвърлен от пазачите на портата.Дейдара хвърли в отговор,без да се замисли, няколко глинени бомби,след което те избухнаха разбивайки огромната порта.

-Обикновено винаги критикуваш това,което кажа или направя,хмм!

Изведнъж Дейдара замръзна осъзнавайки какво беше станало.Итачи не беше ли казал нещо от рода на това,че Джинчиуурикито било ''нинджа номер едно в изненадите''? Той се загледа подозрително в съотборника си.

-Добре ли си Тоби,хмм?-попита го той намалявайки скоростта ,с която се движеше.Те бяха почти навлезли в обсега на гората и Дейдара искаше да се увери,че този,с когото пътува, е Тоби,а не Джинчууурикито.


Тоби погледна към него за секунда,след което кимна с глава,но все още не казваше нищо.Поклинайки вътрешно и поглеждайки отново напред Дейдара въздъхна и затвори очите си.''Предполагам,че нищо не може да се направи по въпроса,хмм.''-помисли си и се обърна скачайки на дървото до него и поглеждайки към Тоби.

-Спри да си играеш игрички с мене все едно см дете,по дяволите!-каза той и скочи към Тоби.Момчето не успя да реагира навреме и Дейдара го удари в лицето с ритника си,забивайки го в земята. Удърът не беше достатъчно силен,за да изпадне в безсъзнание,но все пак дсттъчен,за да го накара да изпусне Джинчиуурикито.

Когато облакът прах се разнесе,Дейдара видя това,което вече очакваше,русото Джинчуурики седеше на земята и с едната си ръка внимтелно опипваше бузата си,а другата беше свил в юмрук.А Тоби лежеше на няколко крачки от тях.

Дейдара се подсмихна,когато видя ядосаният поглед,който врагът му му хвърли.

-Мислеше,че можеш да ме преметнеш,така ли,хмм?-засмя се той-Идиот такъв!О,да не би да те ядосах?Какъв срам,хмм.До колкото знам ти не можеш да контролираш този звяр в тебе.Това е добре-усмивката му се разшири-Това ще направи нещата още по-лесни за мен,хмм.

-Не те ли е грижа за партньора ти!-каза Джинчиуурикито докато се изправяше,свил двете си ръце в юмруци и целия треперейки.-Мога да го убия точно тук и сега.

И за да подкрепи думите си взе кунай , опряго в гърлото на Тоби,който беше в безсъзнание и погледна заплашително към Дейдара.

. ..............................